Съпричастност

Човек, като поживее, като понатрупа жизнен опит, започва да стига до определени прозрения.

Може да разбере, какви са предимствата и недостатъците при наемния труд.

Може да разбере, какви са предимствата и недостатъците при свободните професии.

Може дори, да се е пробвал в инвестирането.

Една от сравнително модерните професии е да си мрежовик.

Когато компанията за мрежов маркетинг с която работиш, е добра и ти дава прекрасни перспективи, единственото нещо към което трябва да погледнеш е към самия себе си.

Успехът в т.нар. квадрант Б е доста примамлив.
А мрежовия маркетинг с неограничения си потенциал е бизнес в квадрант Б.

В 21 век в който живеем, да си „лош“ капиталист и да искаш да успяваш, както в корпоративния свят, така и в мрежовия маркетинг, с качествата на „голям“ бизнесмен, може да ти изиграе много лоша шега.

Включително в корпоративния свят, започва да се разбира, че Съпричастността става основен проблем за успеха на една компания.

Или по-скоро Липсата на Съпричастност.

В мрежовия маркетинг Съпричастността, просто е задължителна за успеха.

Който се занимава с Мрежов Маркетинг и мисли, че може да „мине“ без да е съпричастен към хората с които работи и да очаква успех трябва да знае, че това няма как да се случи.

Бързото вземане на решение!

Някой хора вземат бързо решения, други не толкова бързо.

Зависи от казуса, зависи от подготвеността на индивида.

Зависи от психологическия му профил. Екстроверт или Интроверт.

Тук въобще не става дума за това, дали ще вземе правилно или неправилно решение.

Въпроса е за бързината на вземане на решение.

Тези дни, измислих нещо, което е joke(смешка):
Да имаш някакъв вълшебен крем с който да се намажеш и ако си интроверт да станеш екстроверт или обратното.
Да намажеш с вълшебния крем екстроверта и той да стане интроверт.

Казват, че първите 8 секунди като се видим с нов, непознат човек си създаваме първо впечатление за него и после това първо впечатление или се потвърждава или се променя.

Бих искал да подчертая, че тези първи от Нула до Осем секунди са изключително важни за нашата преценка и ние е добре, осъзнато да знаем това!

Ако някой ни попита…

Ако някой ни попита…

„Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат.
И наистина, тия са думите, с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение. Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не предприемаме, за нищо не се готвим.“
1877 година, Стефан Стамболов

„За смисълът на думите!“

„За смисълът на думите!“

Воля, вяра, упоритост, постоянство, отдаденост, съпричастност, добро обслужване на клиенти, оборотни средства, мечти, цели, мотив на направиш нещо, личен успех, доходи над средните, планиране, стратегия, тактика, да правиш нещата правилно, да правиш правилните неща, мислене, екип, смелост, решителност, готовност да платиш цената, специализирано знание, обучение, да говориш пред публика, конкуренция, мнения, факти, продукт, организация, управление на времето.

Такива неща!

Да знаеш в дълбочина, какво е съдържанието на тези думи.

Тогава, човек е подготвен …!

И все още това, не може да бъде сигурно!

Вашето ежедневие, Вашият живот и Вашият успех!

Почти в едно изречение:

Ако в ежедневието си Не правите някакви Различни неща от това, което се изисква от Вас или от това, което сте свикнали да правите, не е възможно да имате успех!

Ежедневното Ви личностно развитие, е добре да Ви бъде Навик!

Да загубиш доверие!

Цитат от Стивън Кови, по книга на Джон Максуел:

„Ако се опитам да прилагам стратегиите на човешкото влияние и тактики да накарам хората да вършат това, което аз искам, да работят добре, да бъдат мотивирани, да ме харесват и да се харесват един друг, а в същото време характерът ми има сериозни дефекти – белязан от двойственост и неискреност, тогава, в дългосрочен план, не мога да имам успех. Двуличието ми ще породи недоверие, и всичко, което правя – дори използването на така наречените техники на отношения с хората – ще се възприема като манипулация.
Просто няма никакво значение, колко е добра риториката или колко са добри намеренията; ако има слабо или никакво доверие, няма никаква основа за постоянен успех. Само съществената доброта дава живот на техниката.“